…Тази вечер луната осветяваше съвсем ярко езерата. Нямаше облаци и небето беше като син океан, осеян със звезди. Отдалеч се виждаше дългата руса коса на Марта, с която вятърът сякаш си играеше.
Двамата гледаха като хипнотизирани кацането на чинията, което беше досущ като фантастичните филми на Спилбърг, независимо от това че това им се случваше за втори път…